Плажната ивица

Омръзна ми да стоя вкъщи, затова реших да се поразходя малко. Нямаше нищо ново, все същия ми познат Мистик Фолс. Но обикнах много това място - не бях единствената различна тук..
Затова се облякох и се запътих към плажа. Свалих обувките си и ги държах, докато се разхождах. Отидох на брега, водата намокри краката ми.
Липсваше ми времето, когато бях.. човек. Всичко беше нормално. Вярно, и се можех да се дрогирвам, да правя всичко останало - но нямаше такъв ефект, както когато бях човек.
Не след дълго чух че някой идваше. Беше вампир. Обърнах се и видях момиче. Подсмихнах се, след което отново продължих по пътя си.

Днес беше пъривят ми ден в Мистик Фолс. На първото място, което отидох беше плажната ивица. Обичах водата. Лек бриз галеше кожата ми. Приближих се да едно момиче. Усетих, че и тя е вампир. Тя ме подмина.
- Здравей..
Извиках след нея и тя се обърна.
- Аз съм Ванеса, пирятно ми е.
Подадох ръка към нея.

Реших, че все пак е редно и аз да се здрависам с нея, за това се усмихнах чаровно (можех да се правя на мила, все пак) и стиснах ръката й.
-Приятно ми е Ванеса, аз съм Ефи.
Вятърът се усилваше, играеше си с косата ми. Прибрах кичурите зад ухото си, след което отново се обърнах към момичето.
-Нова ли си в града?

- Да, току що пристигнах.
Казах аз.
- Града наистина е много хубав, а ти от колко време си тук?
Попитах.

-Преди десет години пристигнах тук.
Говорех си съвсем открито. Аз знаех, че тя е вампир. Бях сигурна, че и тя знае този факт за мен.
-Междругото, на колко години си? Знаеш, и вампирски и човешки. - подсмихнах се.

10 години? И никой не забеляза, че тя си е все същата?
- Никой ли не забеляза, че не си се променила??
Попитах аз и започнах да вървя до нея.
- Аз съв вампир от 65 години.

-Е, тези, с които съм била.. така да се каже близки.. Ами налагаше да ги убия. - признах си, изобщо не ми пукаше.
Колкото и странно да звучи, това ми доставяше удоволствие както и наркотиците.
-Не искам да напускам Мистик Фолс. Тук е като мой дом.

- Убивала си ги?
Възкликнах аз. Това беше чудовищно.
Никога не бих посегнала да пирятелите си.
- Не е ли по-лесно, ако ги превърнеш във вампири?

-Защо да ги превръщам, бяха ми просто познати - отново се усмихнах дяволито.
Явно Ванеса доста се учудваше от моя начин на живот, но какво да се прави.
-Рядко се срещат ИСТИНСКИ - натъртих думата, за да се обърне голяма внимание на нея - приятели, не мислиш ли?

- Да за вампирите е трудно, но винаги има изключения.
Усмихнах се аз.
- Както и да е.. Ще се радвам някой ден да ми се обадиш и да излезем.
Казах аз и изчезнах.