Герои на хората

Заглавие: Герои на хората Съб Сеп 10, 2011 12:55 pm

Ако сте решили вашия герой да е човек, пуснете информацията за него тук.

Герои на хората Tumblr_lr42u9WYx11qjsb2oo1_500_large

*Barbara Palvin

Име:
- Али Фрей Евънс.
Години:
- 17
Раса:
- човек

Герои на хората B3f458d4d1ODDNDNU_40567_f6a490ab0d

Описание:
- Какво по точно да ви кажа за Али? Красива, умна, невероятна, брилиантна? Не съвсем, по скоро е един най - обикновен човек, който малко или много се отличава от другите хора с някои черти във външността си. Е наистина има красива външност, но не и перфектна и честно казано никога не е била от момичетата престараващи се относно вида си и мислейки, че те са "кралиците на красотата"!? Това си е по - скоро смешно, даже и плачевно, но нека опишем и външността на Али. Тя има красиви сини очи, които си пасват идеално на фона на съвсем бледата и' кожа. Какво да ви кажа? Просто слънчевите лъчи не я харесват. Ал има очарователна усмивка, която за жалост не показва толкова често, просто защото не е такъв човек. Ако прекарате повечко време с нея ще осъзнаете, че винаги е намръщена и в ужасно настроение, хората и' се чудят как още не е получила бръчки от цялото това цупене.
Ал е висока около 1,75, а доста често ще я видите и да се разхожда на високи токчета и с някоя къса рокличка, дори и през най - големите студове, но не за да се хареса на някой, ами по - скоро да се хареса на самата себе си и не си мислете, че тя извършва жертви в името на красотата защото определено не е така и ако наистина я опознаете (което надали ще ви позволи) ще разберете, че не е ледената красавица, за която всички я смятат на пръв поглед.
А сега до къде стигнахме!? Косата? Дам! Косата на Али в повечето случаи е тъмна и начупена, но естествено има и моменти в които косата и' е "идеално" изправена или спускаща се на игриви къдрици. Но в повечето случаи ще я заварите спусната и начупена или вдигната на кок ... но кока е когато е на купони, което пък е невероятно често явление при нея.

Герои на хората Tumblr_lq8oe2YnEb1r1llono1_500

Герои на хората Tumblr_lq8oe2YnEb1r1llono1_500

Характер:
- Характера на Али не е едно от най - простите неща на света. То е по - трудно за разбиране и от онези кубчета, които са адски многоцветни и трябва да ги наредите, всяка една страна в съответен цвят. Някои биха казали, че Али е луда заради внезапно променливите си настроения и вероятно са прави. Ако в един момент я гледате щастлива, весела и т.н. то само да се зарадвате на нейното щастие, само да се усмихнете или нещо подобно, тя пак ще стане онази злобна, провокативна,арогантна и винаги нацупена Али, а повярвайте не искате да се срещате с тази и' страна, защото макар и човек Али никога не би се поколебала да ви съсипе или дори убие, защото няма да и' е за първи път. И ако на външен вид изглежда миловидна, то от вътре си е цяло демонче. Не се колебае за нищо, щом нещо и' изникне в главата веднага го прави без да се замисли, което може би и е най - голямата грешка, защото вършенето на действия без и съвсем леко да се замисли винаги и' прави лоша шега и си е патила доста от такива случаи, но това не я спира и за момент и отново го прави. За нея думата разум не съществува, дори сигурно не знае и значението и'. Рядко ще я видите мила, добродушна и подобни глупости, винаги се държи ужасно, даже и с най - добрите си приятели. На някои хора им е чудно как все още има приятели, доколкото може да се нарекат така.

Герои на хората 117_large

История:
- Историята на Али е доста семпла и кратка. Момичето е родено и израстнало в малко градче намиращо се в Западна Англия, наречено Бристол. Нали знаете как историите на другите са, че живяли в охолство като принцеси, как имали всичко което поискат и родителите им ги обичали безрезервно!? Историята на Али определено не е толкова розова, но винаги се е чудела какво ли щеше да стане с нея ако беше?! За всеки случай нямаше да е издънката и боклука в който се превърна де! Макар и баща и' да бил много богат и да живеели в голяма къща за която съседските деца само биха си мечтали да влезнат да си поиграят, това не значело нищо. Никога не съдете за книгата по корицата, Ал е пример за това.

- Баща и' - един богат предприемач, на пръв поглед мил, дружелюбен, топлпсърдечен дори. Винаги би ви подкупил с неговия мил поглед, ослепителна усмивка и идеално сресана за мъж коса. Но вдействителност -> по - арогантен от Али в момента. Държал се като истинско животно, за жалост имал много маски,а пък и бил богат, никой нищо не можел да му стори. Та той подкупвал целият град, а и всички го смятали за герой, колко хитро да даряваш пари за училищната библиотека, за да се издигнеш в очите на хората и да спечелиш цялото им уважение.

- Майка и' - Красива и умна жена, малтретирана ежедневно от Джак (бащата на Али). Не можела да понася всичко случващо се и просто искала да избяга. А точно това и направила. Без да се замисли за малката Али. Но само 4 месеца по - късно Джак я намерил и убил, защото избягала от него и понеже нямалко кой да малтретира, го правил на Али. Биел я винаги когато се ядосал си го изкарвал на нея.

Али винаги се крила от баща си, защото я било страх от него. Гледала да не е наоколо щом се ядосал. Но той винаги я намирал и си изкарвал целият гняв върху нея, а щом навършила 15 години почнал да я насилвал и сексуално. Малко след това се пропил. На Али въобще не и' е било лесно. Няколко пъти се опитала да избяга, но без успешно. Една вечер обаче няколко типа, докарали баща и' мъртво пиян и го сложили да спи, а Али издебнала момента и си стегнала багажа, като след това последвало бягството. Била само на 16 и трябвало някак си да се издържа за това започнала работа в един стриптийз бар в съседният град, като танцьорка. Получавала големи бакшиши, заради добре оформеното си тяло, с което не била никак горда. След като събрала достатъчно пари, че да се махне от Англия, заминала и "съдбата" я отвяла тук в Мистик Фолс, където се надявала да започне от начало.

Чудесен герой, одобрена си. (:

Брой мнения : 1 Join date : 18.09.2011

Име
Дев. Дев Константин

Мариус. Някога носех името Мариус Форигнър, но в тази ми форма фамилията ми не ми трябва.

Възраст
Дев. 19-20

Мариус. 27 / 181

Външен вид
Дев. Леко ексцентричен. Небрежен и апатичен. Може да се каже, че имам собствен стил и въображение. Експериментирам с малкото дрехи, които имам и комбинациите често стават доста интересни. Имам... дълбоки, някак си по детски притеснени тъмни очи, а погледът ми излъчва невинност (каква ирония). Нормално висока съм, със стройно тяло, нито слабо, нито пълно. Никога не съм имала по кожата си нито една пъпка. Чист късмет. Единственото, което харесвам във себе си, това са устните – плътни, пълни, с прекрасни извивки и цвят, за който повечето момичета убиваха човек.

Мариус. Бях висок и добре сложен, точно копие на баща си. Никога не съм вършил тежка физическа работа, затова и нямах кой знае какви мускули, но имах осанка на аристократ и със самата си стойка респектирах хората. Обличах се богато и с вкус, точно както прилягаше на човек от моята класа. Обичах да нося черни дрехи, но гардероба ми преливаше от сиви палта и жакети, тъй като черното беше прекалено траурно в и без това мрачната обстановка на тогавъшен Лондон. Имах кестенява коса, мустаци в същия цвят и високо чело. Помня как веднъж съпругата ми отбеляза, че светлите ми сини очи режат като бръсначи... Като се замисля, май наистина бяха толкова сини.

Характер
Дев. Огън и лед. Черно и бяло. Аз съм и като котка, и като мишка; и като лъв, и като агне.
Въпреки, че на пръв поглед съм уверена в себе си, всъщност отвътре съм разкъсвана от противоречия. По принцип не съм колеблива личност, но понякога имам склонността да се колебая за нещо с дни. Но ако някой ме накара да се самоопределя, бих казала само една думичка: ексцентрична. Всъщност аз не съм на това мнение, но съдейки по реакциите на другите хора, когато говоря с тях, сигурно наистина звуча странно. Може би защото използвам прекалено много сарказъм и не си меря думите... Но това съм аз. Преди почти никога не се ядосвах – това би било ужасна загуба на време – и имах дяволско търпение, но след като това създание Мариус обсеби тялото ми, започнах често да се паля за глупости и понякога се налага да се боря с неопределимата нужда да убия някой (което е разбираемо, при положение, че приживе Мариус е бил сериен убиец). По-отмъстителна съм от преди, по-жестока, по-безмилостна и безкомпромисна.

Герои на хората Scaled.php?server=194&filename=33511

Герои на хората Scaled.php?server=194&filename=33511

Мариус.На пръв поглед бях най-обикновен мъж, с нищо неотличаващ се от останалите. Бях кротък, не обичах и се пазех далеч от скандали, клюки и физически саморазправи. Но след като претърпях злополука, нещо в мен сякаш се пречупи. Започнах да изпитвам силно желание, страшна нужда да причинявам смърт. Шегувах се по-малко, като използвах главно сарказъм. Лесно се ядосвах, но можех да прикривам много добре това и бях злопаметен. Все още помня кой и какво ми бе причинил, но вече си бях отмъстил по начин, който бе разбил повече от четири семейства. За хората около мен аз си бях същият кротък и добродушен мистър Форигнър, джентълмен и милостив, но коректен съдия, обаче вътрешно аз бях звяр... какъвто останах в продължение на сто осемдесет и една години.

История
Дев. Искаш да гледаш някой филм? Ела при мен, аз живея в такъв.
Когато пристигна в някой град, написвам на един лист какво ме мъчи и какво се е случило през последната седмица, пъхам листа в някоя книга, обръщам се и излизам през вратата. Този, който ще вземе да чете въпросната книга, рано или късно ще се натъкне на моите словоизлияния и може би ще си помисли, че този, който е оставил това между страниците, е луд. Но аз няма да съм там, за да променя мнението му, няма да съм там, за да му обясня как се чувствам... а той няма да е там, за да ме изслуша.
Никой никога не слуша.
Никога не съм вярвала в свръхестественото. Израснах в дом за деца, в който цареше желязна дисциплина и в който се оформи рационалния ми начин на мислене, който отхвърляше като възможно всяко нещо, на което не бях станала свидетел със собствените си очи. И тъй като в дома нямаше призраци и такива неща, може би заради това бях такъв скептик.
Но след време това коренно се промени.
Измежду всекидневния терор от страна на възпитателите, ние, изоставените деца, си имахме свой собствен свят, в който бяхме равни на възрастните. Така, например, само на петнайсет годишна възраст, тласкана от желанието да припечеля малко пари, реших да изпълня една поръчка, която ми връчи по-големият брат на едно момче. Тя представляваше да занеса един пакет на някакъв човек в определен час, на определено място. Така бях неволно замесена в мафията, тъй като се оказа, че в пакета имаше наркотици. Дрога, която струваше милиони. Веднъж хората, за които се оказа, че работя, ме заплашиха с досещате се какво, ако отмъкна някой пакет от дрогата, ако издам на някой за заниманията ни или се откажа от този бизнес. И аз не направих нищо от това – страхувах се за живота си. Този страх ме превърна в престъпник – от трафикант се издигнах до дилър и си останах на това ниво. Когато излязох от дома наркобизнеса беше единственото, което имах. Но аз се опитах да го оставя настрана и да заживея нормално, да издиря родителите си и да си разчистя сметките с тях. Да имам собствено семейство, да съм уважавана и да прогоня призраците на миналото.
Но не се получи. Точно когато бях изпаднала в жестока криза, един друг призрак реши да ми съсипе живота. Когато казах, че не може да стане по-зле, не мислех, че Съдбата щеше да го приеме като предизвикателство. Така този Мариус Форигнър, призракът на живял през деветнайсети век съдия-сериен убиец, ме обсеби и заживя в мен. Двамата делихме в продължение на година и все още делим едно тяло, едно сърце, един ум... Понякога не можех да се контролирам, осъзнавах какво върша, но не можех да се престана. Веднъж дори без малко да не убия една жена – ножът вече беше на гърлото й, когато успях да поема контрол над тялото си и да спра. На моменти ме обземаха налудничави импулси, силни като ураган, които помитаха цялото ми същество. Но, за щастие, с времето се научих да не отстъпвам тялото си на Мариус и отслабих властта му над мен, но той все още бе в състояние да ме подлуди.
Затова започнах да пътувам по света, търсейки някой, който да ме освободи от това проклятие.

Мариус. Годината беше 1854. Беше зима. Тогава, след като продадох душата си на един демон, аз се самоубих. Просто не исках да причинявам повече смърт, не исках да погубвам невинни животи, въпреки че имах нужда да го правя. Не исках да съсипвам семейството си и да ги обременявам с това проклятие, което беше по-ужасно и от Ада.
Всичко започна като обикновен инцидент. Тъй като бях съдия и бях затворил много непоправими престъпници зад решетките, много хора от престъпните среди ми имаха зъб. На няколко пъти се бяха опитали да ме убият, но аз се отървах благополучно. С изключение на последния път.
Нямах си никаква идея, че човекът, който ми сервира сутрешното кафе в „Кафенето на Рейчъл”, е бил братът на един закоравял крадец, който осъдих и затворих година преди да дойде този ден. Въпросният човек бе подправил кафето ми с много отрова и ще от първата глътка аз се почувствах зле, след секунди тялото ми започна да се гърчи като настъпен червей и след минута всичко започна да потъва в мрак, преди да изгубя съзнание. Официално съм бил мъртъв близо две минути, в които докторите се вайкали над трупа ми и споделяли колко разстроени били от смъртта на „честния и благороден съдия Форигнър”.
Обаче се бе случило чудо. След тези две минути се събудих, като имах чувството, че бе изминала цяла вечност. Но се събудих променен, лош... Събудих се звяр. Коварен. След като истерията покрай възкръсването ми утихна, аз започнах да изпитвам тази нужда да убивам, този животински инстинкт да разрушавам, че бродех по цели нощи из улиците на Лондон, в опити да потисна чувствата си. Скришом пиех и си инжектирах кокаин, а пред обществото бях света вода ненапита.
Обаче с времето желанието ставаше все по-голямо и по-голямо, докато накрая не започна да ме задушава и дори не помня как се бях добрал до някаква млада жена, която се оказа първата ми жертва. И след като тя издъхна в ръцете ми, ме заля такова смазващо облекчение, че нямам думи да го опиша.
Жертвите ми увеличаваха броя си с всяка седмица, с всеки месец... Веднъж се опитах да се самоубия, но ме спасиха. Месец след това срещнах един окултист, който ме въведе в „забраненото изкуство” и наученото ме накара „случайно” да се „натъкна” на един демон, който купи душата ми в замяна на протекция и дълъг живот за семейството ми. Да бъда без душа беше още по-ужасно, защото с душата ми си отиде и съвестта, а с нея – съзнателното и морално желание да не убивам. Затова направих втори опит да отнема собствения си живот, убеждавайки се, че не заслужавам да живея.
Този път успях.
И се превърнах в това, което съм сега – демон. Безплътна зла енергия, която обладава хората и ги прави свои марионетки.

Герои на хората Jude-law-imdb-all-the-kings-men1

Вид
Дев. Човек до мозъка на костите си... или поне така смятам.

Мариус. Дев мисли, че е обладана от призрак, но всъщност аз съм демон.

Дарба
Дев. Имам набито око, ако това може да се нарече „дарба”, и детайлите не ми убягват. Това би ме направило вторият Шерлок Холмс, но този вариант далеч не е моя перспектива.

Мариус. Мога да обсебвам човешки същества и да поемам контрол над телата и чувствата им, правейки с тях каквото си поискам.

Допълнителна информация
Дев. Обикновено пътувам на стоп от град на град, тъй като нямам собствена кола, а и не ми се занимава да крада някоя, въпреки че на един два пъти го бях направила и ме бяха заловили. Често водя вътрешни монолози с Мариус Форигнър, който, за мое учудване и объркване, на няколко пъти ми бе спасил живота. Щом пристигна в един град, преглеждам местните вестници и обяви, търся и разпитвам за различни екстрасенси или специалисти в областта на свръхестественото, които да ме освободят от Форигнър.

Мариус. Тя си мисли, че аз ще се лиша от удоволствието да живея в нея. Постоянно търси помощ от шарлатани и истински медиуми, от аматьори и добри окултисти, но не знае, че докато аз не пожелая, тя няма да се отърве от мен. Макар, че я измъчвам вече година и нещо, все пак, някъде дълбоко в демоничната ми същност изпитвам някаква симпатия към това момиче, което така стоически понася моите мъчения и дори успя да устои на желанието да убива по-дълго, отколкото аз самият бях успял.

» Герои на администраторите.
» Герои на вампирите
» Герои на върколаците
» Герои на хибридите
» Свободни герои от ДНВ